Герои и дейци на руско-турската война – генерал Пьотър Черевин
Нероново е едно от най-интересните имения в Костромска губерния.
Историята му е неразривно обвързвана с името на Черевини. Този древен дворянски жанр е импортиран в шестата част на родословната книга на Костромска губерния. Годините на основаването му се губят във вековете.
Тук в продължение на два века и половина е формирана и грижливо защитавана извънредно богата библиотека. Според някои източници библиотеката е съдържала 1288 тома на съветски и 1946 тома на непознат език, най-вече френски от XVIII век, признати за предпазване. Според друга информация, при инспекцията на библиотеката през 1918 година в нея е имало до 10 хиляди тома. Ядрото на библиотеката се състояло от книги по естествознание, медицина, техника, математика, както и други научни и просветителни издания от 18-ти и 19-ти век. Сред френските издания преобладавали творбите на френските енциклопедисти: Волтер, Монтескьо, Русо, Дидро. В библиотеката имало както ръкописни, по този начин и старопечатни издания, измежду които такива редки като Острожката Библия от 1581 година, Часословът на московското издание от 1637 година и други В един от античните ръкописи, е записана легенда за произхода на този жанр:
В борбата на княз Святослав Игоревич с печенегите над Днепър се отличил един боец, който се биел самоуверено денем, а през нощта паднал измежду мъртвите, защото три копия пронизали стомаха му. През нощта воинът пристигнал на себе си, извадил копията от тялото си и като се подпирал на тях, и държал вътрешностите си, се върнал в лагера при своите. Воинът получил прякор Черево. В памет на оцеляването на далечния предшественик Черевини получили герб с три или копия, или стрели, вързани в вързоп.
Генерал Пьотър Александрович Черевин е роден на 11 (23) октомври 1837 година в село Нероново, в фамилията на генерал-майор Александър Дмитриевич Черевин (1800-1849) и графиня Анна Ожаровская. Внук е на флигел-адютанта на Павел I – Дмитрий Петрович Черевин (1768-1818).Чичото на военачалник Черевин – Павел Черевин е един от видните съветски писатели, член на така наречен „ Северное общество ” и на „ Союз благоденствия ”. Пьотър Черевин се образова в Школата за гвардейски прапорщици и кавалерийски юнкери, от която излиза на 11 юни 1855г. като корнет в Кавалерийския гвардейски полк. Веднага след идването си в армията той взе участие в последните борби на Кримската война. По-късно по лично предпочитание минава на работа в 20-ти стрелкови батальон, намиращ се в Кавказ.
На 13 юни 1867г. Черевин е назначен за флигел-адютант на Император Александър II. На 24 май 1869г. е назначен за пълководец на Собствения ескорт на Негово Императорско Величество и в това си качество през 1877 година отпътува за Дунавския спектакъл на военните дейности против Турция. В началото на войната му е възложено командването на Кавказката казашка бригада, с която неведнъж се отличава на бойните полета. От деня на пресичането на р. Дунав до самия край на войната тази бригада е работила непрекъснато в авангарда на армията. Казашката бригада води тежки боеве при село Пещерна. На 24 октомври същата година Черевин е създаден в чин военачалник.
След прекосяването на Балкана на 18.12.( 30.12.) 1877г. авангардът на военачалник Гурко навлиза в Софийското поле. На Кавказката казашка бригада незабавно е разпоредено да поеме наблюдението източно и северно от гр. София до Балкана и от Орханийско до Пиротско шосе.
На 20 декември (1 януари 1878г.), покрай Горни-Богров, по негови заповеди и образец за персонална храброст, командвайки Кавказката казашка бригада, ген. Черевин е съдействал за отблъскването на три пъти превъзхождащите го сили на съперника.
По заповед на ген. Гурко Кавказката казашка бригада минава под общото управление на ген. Велиаминов. На 22 декември ( 3 януари), след получена информация, че няма турци, в с. Требич идват, под предводителството на ген. Черевин, 8-ма донската батарея и кавказката армия. В местността „ Селището ” до храм „ Св. Георги Победоносец ” те са посрещнати от популацията с самун и сол, а военачалник Черевин забива на ливадата дървен кръст и споделя: „ Това е знак, че сте освободени от турците! ”. Хората слагат каменен кръст и до наши дни, на Петровден, на това място се прави молебен в памет на освободителите.
В т.2 на полевата бележка на ген. Черевин до ген. Нагловски на 23.12.1877г. (04.01.1878г.) написа: „ София се изоставя от неприятеля. В 10.00ч. сутринта сотнята влезе в града. Аз с бригадата бях в града в 11.00ч. Изпратих гонене към Самоков ”.
Освободителят на Родопите
В подстъпите на Родопите през януари 1878 година се водят последните решителни боеве за изхода на освободителната Руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града на 4 (16) януари 1878 година, стартира настъпателният поход на съветските войски в Родопския масив.
Основната тежест при преследването на разрушените турски елементи и най-голяма заслуга за освобождението на Средните Родопи има Казашката кавалерийска бригадата на военачалник Черевин. Населението с вяра чака освободителите.
В Павелско русите влизат на 14 (26) януари късно вечерта. Генерал Черевин е признат в къщата на Бялиолу, само че взема решение да продължи още същия ден към Чепеларе. В полева бележка, писана в Чепеларе на 16 (28) януари до военачалник Веляминов той рапортува за сражения с неприятелския отряд и изпращане на пленници в посока Наречен. На другия ден бригадата продължава своя освободителен поход през Рожен в посока Устово, освобождавайки ограбеното и отчасти опожарено Соколовци. След прекосяването на Бостина казашкият отряд настига обилни турски елементи, които оказват сериозен отпор. В рапорта си военачалник Черевин оповестява, че ариегардът е разрушен, само че основните турски елементи съумяват да правят отстъпка. На 17 (29) януари 1878 година съветската конница навлиза в Устово, което през днешния ден е един от кварталите на град Смолян. Камбаните на храм „ Св. Никола ” бият тържествено, а локалното население посреща с екстаз освободителите. Според възрожденеца Стою Шишков, ген. Черевин със щаба е настанен в дома на родолюбеца Хаджи Иван, а казаците от Първа сотня на есаул Пархоменко в къщата на Стою Келевски.
Паметник на ген. Черевин в квартал Устово, Смолян
Бронзовият барелеф на военачалник Черевин е дело на локалния ваятел Ангел Бебелеков. Средствата са събрани от дарения от локални хора и фири, с поддръжката на Община Смолян.
На 18 (30) януари конен отряд от 30 конници се насочва за Долно Райково и Смолян. Тук ген. Черевин получава информация за завладяването на Одрин и взема решение да продължи настъплението на изток, с цел да се причисли към съветските елементи.
Руският отряд от Устово, минавайки през Кавгаджик, продължава по долината на река Арда. В Рудозем настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я нападна. Тук умират към 300 турски бойци и са пленени бойни турски флагове. На 21 януари (1 февруари) 1878 година след 50-километров тежък поход в мощна снежна стихия стигат Даръ дере – днешния Златоград. Камбаните на двете възрожденски църкви „ Св. Богородица ” и „ Св. Георги ” бият безкрай, а освободителите са посрещнати с хоругви, самун и сол. Щабът на ген. Черевин е настанен в Нашевската къща, а останалите са разквартирувани в учебното заведение и къщата на Иван Джинджев.
/За страдание, след злополучния Берлински контракт Златоград и Средните Родопи са върнати на Османската империя./
Казашката бригада продължава бойния поход в посока към Беломорието. След края на войната за проявен подвиг и военни заслуги генерал-майор Черевин е награден със златно оръжие с диаманти, което се съхранява в Костромския музей и Георгиевски кръст ІV степен. Носител е на дванадесет съветски и двадесет и шест задгранични ордени и знаци, в това число и български.
На 13 август 1878 година ген. Черевин предава командването на Кавказката казашка бригада
Пьотър Александрович продължава да служи в свитата на Императора и заема управителни места в държавни ведомства. Бил е шеф на Собствената защита на Негово Императорско Величество (той е отпред на тази работа през 1881-1896 г.), всъщност – първият шеф на основаните подразделения на държавната армия на Руската империя. Генерал Черевин е един от най-ярките представители на съветските специфични служби от XIX век. В продължение на 15 години той управлява най-трудната област, обвързвана с обезпечаването на сигурността на висшето управление на Руската империя. Като шеф на царската защита П.А. Черевин се употребил с персоналното доверие на Александър III и императрица Мария Фьодоровна.
Пьотър Александрович Черевин малко надживява Александър III, след чиято гибел той останава в двора разполагаем на вдовстващата Императрица. Умира в Петербург. Научаваме за последните му дни от дневника на Николай II:
„ 17 февруари. Събота.
Вчера научих, че Черевин има инфектиране на белия дроб; през днешния ден то се популяризирало на двата бели дроба и вечерта ситуацията станало рисково. Не желая да имам вяра в неприятен излаз (…)
18 февруари. Неделя.
Обядвахме със фамилията при Мама. Посетихме Черевин, който таман беше задремал за половин час. Той почнал мощно да се изпотява – добър знак! (…)
19 февруари. Понеделник.
Тъжно започна деня. В 9 1/2 отидох да навестя Черевин; от сутринта се почувствал доста по-зле и изчезнала всяка вяра. Той умря безшумно в мое наличие и няколко минути към момента ми говореше.
Неописуемо тъпо за него; Трудно е да загубиш толкоз правилен и почтен другар. Заминах с Мама в Аничков – и тя доста съжалява! Върнах се в Зимния за отчетите. (…) В 3 часа се събраха на панихида за П. А. Черевин.
24 февруари. Събота
Към 12 часа пристигнахме в Кавалерийската гвардейска черква, откъдето след края на службата потеглих пешком след тялото към Николаевската гара. През нощта трябваше да отнесат тялото в Костромска губерния, в родовото имение (…) ”
Тялото на Петър Александрович е пренесено в Нероново и заровено в Благовещенската черква. Губернаторът на Кострома и представители на дворянството, публични лица, съседи на имението и селяни от Нероново пристигнали на погребението. Сребърни венци от императорското семейство, от конвоя на Негово Величество и доста другари дълго време украсявали църквата в Нероново.
Източници:
https://www.smolyandnes.com/general-cherevin-osvoboditelyat-na-rodopite
Историята му е неразривно обвързвана с името на Черевини. Този древен дворянски жанр е импортиран в шестата част на родословната книга на Костромска губерния. Годините на основаването му се губят във вековете.
Тук в продължение на два века и половина е формирана и грижливо защитавана извънредно богата библиотека. Според някои източници библиотеката е съдържала 1288 тома на съветски и 1946 тома на непознат език, най-вече френски от XVIII век, признати за предпазване. Според друга информация, при инспекцията на библиотеката през 1918 година в нея е имало до 10 хиляди тома. Ядрото на библиотеката се състояло от книги по естествознание, медицина, техника, математика, както и други научни и просветителни издания от 18-ти и 19-ти век. Сред френските издания преобладавали творбите на френските енциклопедисти: Волтер, Монтескьо, Русо, Дидро. В библиотеката имало както ръкописни, по този начин и старопечатни издания, измежду които такива редки като Острожката Библия от 1581 година, Часословът на московското издание от 1637 година и други В един от античните ръкописи, е записана легенда за произхода на този жанр:
В борбата на княз Святослав Игоревич с печенегите над Днепър се отличил един боец, който се биел самоуверено денем, а през нощта паднал измежду мъртвите, защото три копия пронизали стомаха му. През нощта воинът пристигнал на себе си, извадил копията от тялото си и като се подпирал на тях, и държал вътрешностите си, се върнал в лагера при своите. Воинът получил прякор Черево. В памет на оцеляването на далечния предшественик Черевини получили герб с три или копия, или стрели, вързани в вързоп.
Генерал Пьотър Александрович Черевин е роден на 11 (23) октомври 1837 година в село Нероново, в фамилията на генерал-майор Александър Дмитриевич Черевин (1800-1849) и графиня Анна Ожаровская. Внук е на флигел-адютанта на Павел I – Дмитрий Петрович Черевин (1768-1818).Чичото на военачалник Черевин – Павел Черевин е един от видните съветски писатели, член на така наречен „ Северное общество ” и на „ Союз благоденствия ”. Пьотър Черевин се образова в Школата за гвардейски прапорщици и кавалерийски юнкери, от която излиза на 11 юни 1855г. като корнет в Кавалерийския гвардейски полк. Веднага след идването си в армията той взе участие в последните борби на Кримската война. По-късно по лично предпочитание минава на работа в 20-ти стрелкови батальон, намиращ се в Кавказ.
На 13 юни 1867г. Черевин е назначен за флигел-адютант на Император Александър II. На 24 май 1869г. е назначен за пълководец на Собствения ескорт на Негово Императорско Величество и в това си качество през 1877 година отпътува за Дунавския спектакъл на военните дейности против Турция. В началото на войната му е възложено командването на Кавказката казашка бригада, с която неведнъж се отличава на бойните полета. От деня на пресичането на р. Дунав до самия край на войната тази бригада е работила непрекъснато в авангарда на армията. Казашката бригада води тежки боеве при село Пещерна. На 24 октомври същата година Черевин е създаден в чин военачалник.
След прекосяването на Балкана на 18.12.( 30.12.) 1877г. авангардът на военачалник Гурко навлиза в Софийското поле. На Кавказката казашка бригада незабавно е разпоредено да поеме наблюдението източно и северно от гр. София до Балкана и от Орханийско до Пиротско шосе.
На 20 декември (1 януари 1878г.), покрай Горни-Богров, по негови заповеди и образец за персонална храброст, командвайки Кавказката казашка бригада, ген. Черевин е съдействал за отблъскването на три пъти превъзхождащите го сили на съперника.
По заповед на ген. Гурко Кавказката казашка бригада минава под общото управление на ген. Велиаминов. На 22 декември ( 3 януари), след получена информация, че няма турци, в с. Требич идват, под предводителството на ген. Черевин, 8-ма донската батарея и кавказката армия. В местността „ Селището ” до храм „ Св. Георги Победоносец ” те са посрещнати от популацията с самун и сол, а военачалник Черевин забива на ливадата дървен кръст и споделя: „ Това е знак, че сте освободени от турците! ”. Хората слагат каменен кръст и до наши дни, на Петровден, на това място се прави молебен в памет на освободителите.
В т.2 на полевата бележка на ген. Черевин до ген. Нагловски на 23.12.1877г. (04.01.1878г.) написа: „ София се изоставя от неприятеля. В 10.00ч. сутринта сотнята влезе в града. Аз с бригадата бях в града в 11.00ч. Изпратих гонене към Самоков ”.
Освободителят на Родопите
В подстъпите на Родопите през януари 1878 година се водят последните решителни боеве за изхода на освободителната Руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града на 4 (16) януари 1878 година, стартира настъпателният поход на съветските войски в Родопския масив.
Основната тежест при преследването на разрушените турски елементи и най-голяма заслуга за освобождението на Средните Родопи има Казашката кавалерийска бригадата на военачалник Черевин. Населението с вяра чака освободителите.
В Павелско русите влизат на 14 (26) януари късно вечерта. Генерал Черевин е признат в къщата на Бялиолу, само че взема решение да продължи още същия ден към Чепеларе. В полева бележка, писана в Чепеларе на 16 (28) януари до военачалник Веляминов той рапортува за сражения с неприятелския отряд и изпращане на пленници в посока Наречен. На другия ден бригадата продължава своя освободителен поход през Рожен в посока Устово, освобождавайки ограбеното и отчасти опожарено Соколовци. След прекосяването на Бостина казашкият отряд настига обилни турски елементи, които оказват сериозен отпор. В рапорта си военачалник Черевин оповестява, че ариегардът е разрушен, само че основните турски елементи съумяват да правят отстъпка. На 17 (29) януари 1878 година съветската конница навлиза в Устово, което през днешния ден е един от кварталите на град Смолян. Камбаните на храм „ Св. Никола ” бият тържествено, а локалното население посреща с екстаз освободителите. Според възрожденеца Стою Шишков, ген. Черевин със щаба е настанен в дома на родолюбеца Хаджи Иван, а казаците от Първа сотня на есаул Пархоменко в къщата на Стою Келевски.
Паметник на ген. Черевин в квартал Устово, Смолян
Бронзовият барелеф на военачалник Черевин е дело на локалния ваятел Ангел Бебелеков. Средствата са събрани от дарения от локални хора и фири, с поддръжката на Община Смолян.
На 18 (30) януари конен отряд от 30 конници се насочва за Долно Райково и Смолян. Тук ген. Черевин получава информация за завладяването на Одрин и взема решение да продължи настъплението на изток, с цел да се причисли към съветските елементи.
Руският отряд от Устово, минавайки през Кавгаджик, продължава по долината на река Арда. В Рудозем настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я нападна. Тук умират към 300 турски бойци и са пленени бойни турски флагове. На 21 януари (1 февруари) 1878 година след 50-километров тежък поход в мощна снежна стихия стигат Даръ дере – днешния Златоград. Камбаните на двете възрожденски църкви „ Св. Богородица ” и „ Св. Георги ” бият безкрай, а освободителите са посрещнати с хоругви, самун и сол. Щабът на ген. Черевин е настанен в Нашевската къща, а останалите са разквартирувани в учебното заведение и къщата на Иван Джинджев.
/За страдание, след злополучния Берлински контракт Златоград и Средните Родопи са върнати на Османската империя./
Казашката бригада продължава бойния поход в посока към Беломорието. След края на войната за проявен подвиг и военни заслуги генерал-майор Черевин е награден със златно оръжие с диаманти, което се съхранява в Костромския музей и Георгиевски кръст ІV степен. Носител е на дванадесет съветски и двадесет и шест задгранични ордени и знаци, в това число и български.
На 13 август 1878 година ген. Черевин предава командването на Кавказката казашка бригада
Пьотър Александрович продължава да служи в свитата на Императора и заема управителни места в държавни ведомства. Бил е шеф на Собствената защита на Негово Императорско Величество (той е отпред на тази работа през 1881-1896 г.), всъщност – първият шеф на основаните подразделения на държавната армия на Руската империя. Генерал Черевин е един от най-ярките представители на съветските специфични служби от XIX век. В продължение на 15 години той управлява най-трудната област, обвързвана с обезпечаването на сигурността на висшето управление на Руската империя. Като шеф на царската защита П.А. Черевин се употребил с персоналното доверие на Александър III и императрица Мария Фьодоровна.
Пьотър Александрович Черевин малко надживява Александър III, след чиято гибел той останава в двора разполагаем на вдовстващата Императрица. Умира в Петербург. Научаваме за последните му дни от дневника на Николай II:
„ 17 февруари. Събота.
Вчера научих, че Черевин има инфектиране на белия дроб; през днешния ден то се популяризирало на двата бели дроба и вечерта ситуацията станало рисково. Не желая да имам вяра в неприятен излаз (…)
18 февруари. Неделя.
Обядвахме със фамилията при Мама. Посетихме Черевин, който таман беше задремал за половин час. Той почнал мощно да се изпотява – добър знак! (…)
19 февруари. Понеделник.
Тъжно започна деня. В 9 1/2 отидох да навестя Черевин; от сутринта се почувствал доста по-зле и изчезнала всяка вяра. Той умря безшумно в мое наличие и няколко минути към момента ми говореше.
Неописуемо тъпо за него; Трудно е да загубиш толкоз правилен и почтен другар. Заминах с Мама в Аничков – и тя доста съжалява! Върнах се в Зимния за отчетите. (…) В 3 часа се събраха на панихида за П. А. Черевин.
24 февруари. Събота
Към 12 часа пристигнахме в Кавалерийската гвардейска черква, откъдето след края на службата потеглих пешком след тялото към Николаевската гара. През нощта трябваше да отнесат тялото в Костромска губерния, в родовото имение (…) ”
Тялото на Петър Александрович е пренесено в Нероново и заровено в Благовещенската черква. Губернаторът на Кострома и представители на дворянството, публични лица, съседи на имението и селяни от Нероново пристигнали на погребението. Сребърни венци от императорското семейство, от конвоя на Негово Величество и доста другари дълго време украсявали църквата в Нероново.
Източници:
https://www.smolyandnes.com/general-cherevin-osvoboditelyat-na-rodopite
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ